2.03.2007 г., 9:35

Ледени Пари

1.2K 0 0
Ледени Пари  

Кого да обвинявам за това, че ти умираш?
Говорих ти и молех те, но ти не ме разбираше.
Казваше ми често: "Завися от това."
Зависеше, наистина, отиваш си сега.
Живееше за дрогата, от нея ще умреш,
толкова ли беше трудно да ме разбереш?
Коварните пласьори се впиваха във теб -
в главите им стотачки, а сърцата им от лед.
Бели пликчета раздават, илюзиите хранят,
а после едри пачки от нещастниците правят.
Мислят, че печелят, а всъщност само губят -
чрез греховете свои демоните в тях пробуждат.
Колко още жертви трябва да дадете,
за да можете най-накрая да разберете,
че убийците на вашите деца са между нас.
Закриляйте децата си, зависят те от вас!

Припев:
Жертва от земята, отлитаща към рая,
нека ангели красиви с теб да си играят.
Прахта ти ще изсипя върху хората коварни!
Отнеха ти живота, защото за пари са жадни.

Не убивайте децата заради пари!
Не заменяйте живота им за лъскави коли.
Отнемате невинни жертви, как не проумявате?
С нещастието чуждо защо така се гаврите?
Мисълта за всичките продадени души
сигурна съм прекалено много ви тежи.
Трудно се живее с убиваща вина,
трудно е да знаеш,че погубил си съдба.
В луда надпревара за големия джакпот
вие не забелязвате своя лош подход.
Спрете тази напаст! Спрете тази драма!
Не взимайте монета, сълзливо проиграна!
Копнеж за малко щастие, за ден без тревога,
залъгваш се, че всичко е ОК с доза дрога.
Успя да си закупиш покой завинаги -
ПРЕКЛОН пред твоята памет са моите сълзи.

Припев:
Жертва от земята, отлитаща към рая,
нека ангели красиви с теб да си играят.
Прахта ти ще изсипя върху хората коварни!
Отнеха ти живота, защото за пари са жадни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Шопова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...