Легенда
Легенда
Легенда слушал бях една,
от книга някаква прочетена,
за монах и една жена,
която му била обречена.
Рисувал бледият монах
по старите стени икони
и молел се за своя грях,
потъпкал святите канони.
А вечер в тихата килия
той галел нежно със ръка
обичаната бяла шия
на опорочената жена.
Очи разплакани целувал
с уста трепереща от страх,
лицето цяло в сълзи плувало,
че няма ненаказан грях.
И сливали се тихо в мрака
две свещи - тръпнещи тела.
Те знаели какво ги чака,
когато дойде утринта.
А била утринта последна
за тоз монах и таз жена...
Тъй свършва дивната легенда,
дошла от древни времена.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йордан Йорданов Todos los derechos reservados
