Aug 2, 2008, 12:54 PM

Легенда 

  Poetry
436 0 5

Легенда

 

Легенда слушал бях една,

от книга някаква прочетена,

за монах и една жена,

която му била обречена.

Рисувал бледият монах

по старите стени икони

и молел се за своя грях,

потъпкал святите канони.

А вечер в тихата килия

той галел нежно със ръка

обичаната бяла шия

на опорочената жена.

Очи разплакани целувал

с уста трепереща от страх,

лицето цяло в сълзи плувало,

че няма ненаказан грях.

И сливали се тихо в мрака

две свещи - тръпнещи тела.

Те знаели какво ги чака,

когато дойде утринта.

А била утринта последна

за тоз монах и таз жена...

Тъй свършва дивната легенда,

дошла от древни времена.

© Йордан Йорданов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??