18 may 2007, 8:57

Легенда за Бояна

  Poesía
781 0 5
Безмълвна нощ се спуска над  Бояна
и само вятъра във клоните шепти.
Една самотна свещ догаря в храма,
където влюбено рисуваш ти.

Ще може ли нощта да скрие твойта тайна,
че там, далеч от хорските очи,
една любов, красива и омайна,
като икона в твоя храм мълчи.

Рисуваш ти и неусетно времето минава,
рисуваш, упоен от своя сладък блян.
Дори и любовта ти да потъне във забрава,
сърцето ти остава в този храм.

Но ето, че навън се зазорява,
догаря със свещта и твоя плам.
Една звезда в небето гасне над Бояна,
че любовта не може да живее в храм.

Една любов, затвориш ли я във сърцето,
ще се стопи, изгаряйки от самота.
Една любов е истинска, едва когато
успее да докосне вечността. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...