18 мая 2007 г., 08:57

Легенда за Бояна

785 0 5
Безмълвна нощ се спуска над  Бояна
и само вятъра във клоните шепти.
Една самотна свещ догаря в храма,
където влюбено рисуваш ти.

Ще може ли нощта да скрие твойта тайна,
че там, далеч от хорските очи,
една любов, красива и омайна,
като икона в твоя храм мълчи.

Рисуваш ти и неусетно времето минава,
рисуваш, упоен от своя сладък блян.
Дори и любовта ти да потъне във забрава,
сърцето ти остава в този храм.

Но ето, че навън се зазорява,
догаря със свещта и твоя плам.
Една звезда в небето гасне над Бояна,
че любовта не може да живее в храм.

Една любов, затвориш ли я във сърцето,
ще се стопи, изгаряйки от самота.
Една любов е истинска, едва когато
успее да докосне вечността. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...