nightfall (Димитър Луканов)
36 0
5 oct 2011, 11:36

Легенда за Икар 

  Poesía » Otra
2636 0 12

          ЛЕГЕНДА ЗА ИКАР

                                 (на Станислав Пенев)

 

 

Лъчите на изгрева тръпно погалват

на стръмния бряг

замечтано лице.

Небесните бездни искрят

и разпалват

пожар

в неспокойното младо сърце.

Подобно на лък у ловец

срещу дивеч,

Икар е обтегната в страст

тетива –

копнежът да литне в небето

опива

до горест

смутените мy сетива.

 

Икар е синът на Дедал-атинянина,

създал през Архая

митични крила,

с надежда

след дългото Критско изгнание

да върнат отнетата си свобода.

От плена на Минос,

капризен тиранин,

спасение дирят през морската шир.

Крилете разтворили –

птици гигантски –

политат обречени

баща и син.

 

Отдолу вълните протягат се сластно

да стигнат чудатите

птици-мъже,

а слънце отгоре напича опасно

споените с восък съдбовни криле.

Но литва Икар безразсъдно

НАГОРЕ,

помамен от свода безкрaeн и син, 

смалява се бавно

и чезне в простора –

не чува тревожния бащински вик...

 

 

 

Почувствал навярно магическа волност,

летейки победно към светлия блян,

изпълнен с възторг триумфален

и с гордост –

Икар не усеща, че идва беда,

че жаркият зной разтопява

без милост

скрепените с восък фатални криле

и след отброени минути щастливи

ще падне надолу –

а там е море.

 

На клетия майстор

пред взора печален

синът му поема обратния път,

а той е тъй кратък –

стремглаво пропадане,

ужас безмълвен,

светкавична смърт.

Вълните посрещат с прегръдка

летеца,

целуват безжизненото му лице...

 

И става легенда вековна

храбрецът,

за полет възвишен

над земния плен...

 

© Димитър Луканов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво пресътворена поетична легенда!
  • Обичам поетично пресъздадени легенди, а и съм наясно колко трудно е това. Поздравления!
  • Браво!Една печатна грешка не може опорочи цялото!!!
  • Аплодисменти? Ще останеш в историята? С това?

    Една печатна грешка -- в края на първата строфична цялост "смутените МУ сетива".

    Опитах се да разбера какво е "Архая" и как могат да се правят криле "през" нея/него, но не можах.

    Твърде произволно ползваш думите "легенда" и "мит", "съдбовен" и "фатален". "Летейки победно"..."възторг триумфален".

    В края на втората строфична цялост "баща и син" разваля ритъма. По-добре "син и баща", и без това рима няма. Пък и ако искаш ще смениш "шир" с нещо, дето завършва на "а", отдава ти се.

    А защо лицето му да е безжизнено когато го "целуват вълните"?
  • Браво!!!Не спирай поетичния си летеж!Можеш!!!
  • Получила се е!
    Поздрав!
  • Поздравления!
  • Браво!!!
  • Страхотно произведение!Поздрави!
  • Вълнуващо.Поздравления!
  • "И става легенда вековна
    храбрецът,
    за полет възвишен
    над земния плен..."

    Поздравления за стойностната творба!

  • аплодисменти!!!
Propuestas
: ??:??