Легенда за Икар
ЛЕГЕНДА ЗА ИКАР
(на Станислав Пенев)
Лъчите на изгрева тръпно погалват
на стръмния бряг
замечтано лице.
Небесните бездни искрят
и разпалват
пожар
в неспокойното младо сърце.
Подобно на лък у ловец
срещу дивеч,
Икар е обтегната в страст
тетива –
копнежът да литне в небето
опива
до горест
смутените мy сетива.
Икар е синът на Дедал-атинянина,
създал през Архая
митични крила,
с надежда
след дългото Критско изгнание
да върнат отнетата си свобода.
От плена на Минос,
капризен тиранин,
спасение дирят през морската шир.
Крилете разтворили –
птици гигантски –
политат обречени
баща и син.
Отдолу вълните протягат се сластно
да стигнат чудатите
птици-мъже,
а слънце отгоре напича опасно
споените с восък съдбовни криле.
Но литва Икар безразсъдно
НАГОРЕ,
помамен от свода безкрaeн и син,
смалява се бавно
и чезне в простора –
не чува тревожния бащински вик...
Почувствал навярно магическа волност,
летейки победно към светлия блян,
изпълнен с възторг триумфален
и с гордост –
Икар не усеща, че идва беда,
че жаркият зной разтопява
без милост
скрепените с восък фатални криле
и след отброени минути щастливи
ще падне надолу –
а там е море.
На клетия майстор
пред взора печален
синът му поема обратния път,
а той е тъй кратък –
стремглаво пропадане,
ужас безмълвен,
светкавична смърт.
Вълните посрещат с прегръдка
летеца,
целуват безжизненото му лице...
И става легенда вековна
храбрецът,
за полет възвишен
над земния плен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Луканов Всички права запазени
