По пътя... край Невестино над Струма,
мост ка́менен въздигнал е снага́,
пет свода от колони като струни
подпират го над бистрата река.
За Ка́дин мост /така се той нарича/
легенди се разказват не една
и всяка спомня случка колоритна
в годините оставила следа.

Първата… е тъжна и зловеща,
битуваща от тези времена,
когато людете са вярвали горещо,
че вечна е вградената душа.

Та... трима братя - майстори известни
градили мост над Струмата река,
но всяка нощ от черната там бездна
излизала стихия за беда.
И всичко построено тя рушала,
направено в деня със много труд,
а братята отчаяно разбрали,
че жертва ще е нужно да дадат.
Със люта болка на сърце решили,
невеста във темела да вградят,
първата... която е спешила,
най-рано да нахрани своя мъж.

По изгрев... още слънце неизгряло
невеста Струма – на Манол жена
с невръстна рожба и с бохча́ ситняла
по пътя, да му занесе храна.

Щом стигнала, кога им рекла мило:
„Помо́зи Бог, вам майстори добри!”,
те сграбчили я вкупом и насила,
вградили я в гранитните стени.
Дорде́ зазиждали я, тя горчиво
ги молела със кървави сълзи,
гърдите и́ отвънка да оставят
и дупки да пробият за очи.
Та малката си рожбица да кърми
и вижда отдалече, как расте,
но майсторите би́ли непреклонни,
трябвало им... „жертвено агне́”.
Тъй плачейки и кърмейки детето,
издъхнала невестата добра,
а млякото, що текло неизпито
за миг се вкаменило на зида.

Така до днес... във късна тъмна до́ба
писъците майчини в нощта
спомнят за вградената невеста,
дарила името си на река.

28.10.2020 г.