21 sept 2019, 18:48

Легенда за розата на Айше - ІІ част

744 2 1

/продължение/

 

После във хра̀ма, с чука̀ и длетото
над нишата с` слънце издялкал в дървото
флора̀лен мотив, що усетил в сърце
и име му сложил - „Роза Айше” .
От този момент се случило чудо,
пламнала обич за двама... до лудост,
но пуснал се слух навред из града,
че в грях са се врекли гяурин с мома̀.
Хаджи Хюсеин научил последен,
/тя слабост била̀ му, най-милото чедо/,
след размисли тежки, така повелил:
„Нѐму те давам... щом Бога сменѝ!”
Обзета от радост девойката бяла,
скочила бързо, в джамията спряла,
на Стойне да каже щастлива вестта,
че вяра смени ли, му става жена.
Погалил я той, но поклатил глава
„Българин горд съм! И нося честта!”-
тъй казал, а сякаш пробол я с` стрела.
и хукнала тя със сълзи към дома.

 

Ядосан хаджията, с пулс ускорѐн,
на своя слуга указ дал разярен,
гяурина сам да намушка с кама̀,
та да изчисти навеки честта.
В късната до̀ба, Мундьо, чиракът,
тайно дюлгерина в ъгъл причакал,
камата в гърдите му с ярост забѝл
и бяла му риза с кръв омърсѝл.
Но в миг нещо блеснало ярко в нощта,
жълтѝчка с кончѐ, що крил на гръдта,
отскубнал я алчно злият човек
и ловко прибрал я в окъсан елек.
Горд след това чорбаджията срещнал
с пара̀та в ръка, да похвали се смешно,
но щом я видял Хаджи Хюсеин,
спомен преминал през него един.
Той своята риза тогаз разкопчал,
скъсал конеца с пара̀, що висял,
щом двете пендари сравнил със очи,
болка огромна усетил в гърди.

 

/следва продължение/

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....