21.09.2019 г., 18:48

Легенда за розата на Айше - ІІ част

739 2 1

/продължение/

 

После във хра̀ма, с чука̀ и длетото
над нишата с` слънце издялкал в дървото
флора̀лен мотив, що усетил в сърце
и име му сложил - „Роза Айше” .
От този момент се случило чудо,
пламнала обич за двама... до лудост,
но пуснал се слух навред из града,
че в грях са се врекли гяурин с мома̀.
Хаджи Хюсеин научил последен,
/тя слабост била̀ му, най-милото чедо/,
след размисли тежки, така повелил:
„Нѐму те давам... щом Бога сменѝ!”
Обзета от радост девойката бяла,
скочила бързо, в джамията спряла,
на Стойне да каже щастлива вестта,
че вяра смени ли, му става жена.
Погалил я той, но поклатил глава
„Българин горд съм! И нося честта!”-
тъй казал, а сякаш пробол я с` стрела.
и хукнала тя със сълзи към дома.

 

Ядосан хаджията, с пулс ускорѐн,
на своя слуга указ дал разярен,
гяурина сам да намушка с кама̀,
та да изчисти навеки честта.
В късната до̀ба, Мундьо, чиракът,
тайно дюлгерина в ъгъл причакал,
камата в гърдите му с ярост забѝл
и бяла му риза с кръв омърсѝл.
Но в миг нещо блеснало ярко в нощта,
жълтѝчка с кончѐ, що крил на гръдта,
отскубнал я алчно злият човек
и ловко прибрал я в окъсан елек.
Горд след това чорбаджията срещнал
с пара̀та в ръка, да похвали се смешно,
но щом я видял Хаджи Хюсеин,
спомен преминал през него един.
Той своята риза тогаз разкопчал,
скъсал конеца с пара̀, що висял,
щом двете пендари сравнил със очи,
болка огромна усетил в гърди.

 

/следва продължение/

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...