Оголените клони на дърветата
потръпват от милувките на вятъра.
Събрал за тях безкрая на небето,
от клоните той трудно ще избяга…
Като ръце, молитвено протегнати,
те голи изповядват тъжен грях,
че бързо есента си златна свлякоха,
за да приемат чисти своя сняг.
А идва той, със знак за ново сбъдване
и с белота, по-жива от мечта…
Като сатен дърветата прегръща -
заслужена усмивка след студа. ...