Легенда за снежната жена
Оголените клони на дърветата
потръпват от милувките на вятъра.
Събрал за тях безкрая на небето,
от клоните той трудно ще избяга…
Като ръце, молитвено протегнати,
те голи изповядват тъжен грях,
че бързо есента си златна свлякоха,
за да приемат чисти своя сняг.
А идва той, със знак за ново сбъдване
и с белота, по-жива от мечта…
Като сатен дърветата прегръща -
заслужена усмивка след студа.
От вечността долита, като шепот,
легендата за снежната жена,
която крачи нощем под дърветата,
щом зимата дари им белота...
Тя чака там, от време недокосната,
най- истинската обич на света.
И като вятър верността си носи
с една любов, по-чиста от зора…
А като в бяла приказка от нежност
аз гоня свойте стъпки по снега.
Една любов, пречистена и снежна,
е моята легенда и мечта…
© Йорданка Господинова All rights reserved.
