tanq_mezeva (Таня Мезева)
1589 21271
15 dic 2020, 21:00

Легенда за Соколов зъб 

  Poesía » Odas y poemas
510 1 17

І част

Там някъде... над Тетевена гра̀да

въздигнал е снага „Соколов зъб“,

разказващ и до днес с тъга голяма

легендата родена в този връх.

Било̀ по турско. Времена̀ на робство.

Народът ни потънал във мъгла,

смазан до безволие, в поко̀рство

превивал гръб с наведена глава.

Та в нощ една, във тъмна късна до̀ба

над Тетевен пробляснал огън зъл,

зурни разнесли воя си злокобно,

зацвилили коне..

до Бог се вдигнал шум.

Османска о̀рда... с бей Тусун начело

разпънала под Равни камък стан,

а беят сам от шатрата умело

нареждал с мощен глас като султан...

ракия люта вредом да се лее,

о̀вни над огън да се изпека̀т,

певци изкусни цяла нощ да пеят

и тетевенки там да доведат.

Щом чули предводителя, веднага

османците поели към града̀,

последвали гърмежи, силна врява

и викове разсичащи нощта.

Нахлували във къщите най-взло̀мно

жестоките мъже без капка свян,

и силом  на синджир като животни

моми с невести вързвали без срам.

Замо̀лили се, плачели жените

когато ги повели към върха̀,

а майките им скубели косите си,

отдали се безсилни на скръбта.

 

Част ІІ

Щом пленничките стигнали до ста̀на

беят похотливо... с поглед - плам,

огледал ги ревниво и застанал

пред най-красивата девойка там.

-Ей, тази, съблечете и с пенда̀ри

за мен я накичете... Тъй реших!

-А ти, юначе - рекъл на еничар –

момиче друго сам си избери!

Замаян от лютивата ракия

младият мълчал, но в миг един

в главата му изплувала картина

от детството далечно, спомен син.

Видял се той като момче невръстно,

познал и родния си бащин дом,

как в двора кърджалии мъстни

нахлули, за да вземат него в дан.

И сякаш по лицето пак усетил

на майци си горещите сълзи,

на татко си ръцете как треперят,

подавайки за рожбата пари.

Но златото им било сирома̀шко,

не стигало за откупа голям

и малкият Сокол /дете порасло/

откъснали от корена без свян.

Спомнил си... че и сестрица имал,

най-малката, с умихнато лице,

която без да ще, в игра порязъл

по рамото със брадвичка в ръце.

Картината пред него оживяла –

писъците, раната, кръвта,

белегът... и любовта голяма

към Рада, най-обичната сестра.

 

/следва продължение/

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Дочи!
  • Впечатлена съм! Блика талант и любов към българската история!
  • Благодаря ти за прочита, Ивита! Думите ти ме радват!
  • Много ми допадна тази тематика, Таня. И така талантливо е поднесена историята, че спира дъха...Поздравявам те и чакам продължението.
  • Гоше, Миночка, Скитница... благодаря ви за подкрепата! Продължавам с писането на тази дълга легенда.
  • Красиво написано и в същото време ме накара да настръхна! Не знам легендата и чакам продължението!
    Поздравявам те!
  • Благодарение на теб ,Танче,научих толкова много неща!Благодаря ти!Прекрасна си!
  • Настръхнах...
    Поздравявам те.!
  • Искрено ти благодаря, Веси!
  • Настръхнах,чакам продължението.
  • Благодаря, Гени! За мен е голямо предизвикателството да пресъздавам легендите в рими и съм щастлива, когато те стигат до хората.
  • Прекрасно е, чакам с нетърпение продължението.
  • Благодаря ви, Доче и Деа, радвам се, че легендста ви е грабнала. Скоро ще кача и продължението.
  • Чудесно е!
  • Страхотно се е получило, Таничка. Ще чакам продължението.
  • Благодаря ти, Веско!
  • Таня..... ти съзнаваш ли какво си сътворила? Това е уникално, прелестно, вълшебно! Шапка ти свалям и ти се покланям доземи!
Propuestas
: ??:??