Легенда за Соколов зъб
І част
Там някъде... над Тетевена гра̀да
въздигнал е снага „Соколов зъб“,
разказващ и до днес с тъга голяма
легендата родена в този връх.
Било̀ по турско. Времена̀ на робство.
Народът ни потънал във мъгла,
смазан до безволие, в поко̀рство
превивал гръб с наведена глава.
Та в нощ една, във тъмна късна до̀ба
над Тетевен пробляснал огън зъл,
зурни разнесли воя си злокобно,
зацвилили коне..
до Бог се вдигнал шум.
Османска о̀рда... с бей Тусун начело
разпънала под Равни камък стан,
а беят сам от шатрата умело
нареждал с мощен глас като султан...
ракия люта вредом да се лее,
о̀вни над огън да се изпека̀т,
певци изкусни цяла нощ да пеят
и тетевенки там да доведат.
Щом чули предводителя, веднага
османците поели към града̀,
последвали гърмежи, силна врява
и викове разсичащи нощта.
Нахлували във къщите най-взло̀мно
жестоките мъже без капка свян,
и силом на синджир като животни
моми с невести вързвали без срам.
Замо̀лили се, плачели жените
когато ги повели към върха̀,
а майките им скубели косите си,
отдали се безсилни на скръбта.
Част ІІ
Щом пленничките стигнали до ста̀на
беят похотливо... с поглед - плам,
огледал ги ревниво и застанал
пред най-красивата девойка там.
-Ей, тази, съблечете и с пенда̀ри
за мен я накичете... Тъй реших!
-А ти, юначе - рекъл на еничар –
момиче друго сам си избери!
Замаян от лютивата ракия
младият мълчал, но в миг един
в главата му изплувала картина
от детството далечно, спомен син.
Видял се той като момче невръстно,
познал и родния си бащин дом,
как в двора кърджалии мъстни
нахлули, за да вземат него в дан.
И сякаш по лицето пак усетил
на майци си горещите сълзи,
на татко си ръцете как треперят,
подавайки за рожбата пари.
Но златото им било сирома̀шко,
не стигало за откупа голям
и малкият Сокол /дете порасло/
откъснали от корена без свян.
Спомнил си... че и сестрица имал,
най-малката, с умихнато лице,
която без да ще, в игра порязъл
по рамото със брадвичка в ръце.
Картината пред него оживяла –
писъците, раната, кръвта,
белегът... и любовта голяма
към Рада, най-обичната сестра.
/следва продължение/
© Таня Мезева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти, Дочи!
-
Впечатлена съм! Блика талант и любов към българската история!
-
Благодаря ти за прочита, Ивита! Думите ти ме радват!
-
Много ми допадна тази тематика, Таня. И така талантливо е поднесена историята, че спира дъха...Поздравявам те и чакам продължението.
-
Гоше, Миночка, Скитница... благодаря ви за подкрепата! Продължавам с писането на тази дълга легенда.
-
Красиво написано и в същото време ме накара да настръхна! Не знам легендата и чакам продължението!
Поздравявам те! -
Благодарение на теб ,Танче,научих толкова много неща!Благодаря ти!Прекрасна си!
-
Настръхнах...
Поздравявам те.! -
Искрено ти благодаря, Веси!
-
Настръхнах,чакам продължението.
-
Благодаря, Гени! За мен е голямо предизвикателството да пресъздавам легендите в рими и съм щастлива, когато те стигат до хората.
-
Прекрасно е, чакам с нетърпение продължението.
-
Благодаря ви, Доче и Деа, радвам се, че легендста ви е грабнала. Скоро ще кача и продължението.
-
Чудесно е!
-
Страхотно се е получило, Таничка. Ще чакам продължението.
-
Благодаря ти, Веско!
-
Таня..... ти съзнаваш ли какво си сътворила? Това е уникално, прелестно, вълшебно! Шапка ти свалям и ти се покланям доземи!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
