Някога…. по нашите земи
живял е цар, Траян се той наричал.
Уж цар, а дълги козешки уши
срамно под короната надничали.

За тайната му хората не знаели,
бръснарите му само, затова
след срещите им кратки непокаяно
посичала ги вражеска ръка
Погинали така десетки люде,
та никой да не чуе за срама,
ала веднъж в двореца изумруден
младеж дошъл за царската брада.
Щом седнал царят, щръкнали ушите,
разсмяло се момчето на мига,
„Що смешно ти е? – цар Траян попитал.
А той наивно: „С козя си глава!”
Развикал се владетелят наежен.
Заплашил го, че каже ли, беда,
езикът му без жалост ще отреже,
а после и красивата глава.
Замолило момчето за пощада,
/единствено на майчица добра/,
заклело се във Бог, да не издава
тайната злокобна до смъртта.

На думата си мъжка удържало,
но залиняло то от болест зла,
дорде старица мъдра не прозряла,
че клетвата му остра е скала.
Рекла му, в планината да отиде
и в дупка, що самичък е дълбал,
тайната с вика си да прониже,
навек да я зарови там без жал.
Тъй сторило момчето. Изкопало
дълбока дупка, цели метра три
и три пъти в нея изкрещяло:
„Цар Траян със кози е уши!”

Тъй минало се време, но израсъл
там клен висок с корона в небеса,
от клоните пастирите кавали
си правели, същински чудеса.
Засвирели ли, първо глас се чувал:
„Цар Траян със кози е уши!”
И после чак....наистина запявали,
повтаряйки словата три пъти.

В ден един, сам царят на разходка
сред планината песните дочул,
как писани кавали кротко, кротко
повтаряли рефрена прословут.
Ядосал се Траян и заповядал,
кленът да отрежат на мига,
но пак израсъл той и занареждал
думите за козята глава.

Отчаян много... царят се уплашил,
как всички ще прозрат недъга- срам,
сълзи заронил, Богу се примолил,
спасение да прати нему там.
Всесилният несретника пожалил,
та две скали склопил ги чрез врата
и стражници поставил, за да пазят
тайната му, жалеща властта.

Така до днес след хиляди години
мястото... Траянови врати,
разказва ни чрез приказна легенди
за цар един... със козите уши.

Из поредицата "Легенди от нашенския край".

31.07.2020 г.