ЛЕГНАХ САМ
Попита ме откъде ида,
попита ме защо съм пил,
попита ме защо живея,
попита ме с коя съм бил...
Не ми сложи да ям,
не ми даде да пия,
не ми постла –
легнах сам.
Затова всяка нощ се напивам.
Затова се срещам със нея.
Да съм жив и аз не искам,
но напук ще живея.
Вълна след вълна се разбиват
уморено в скалистия бряг,
последен дъх – остават там.
И аз своя бряг ще намеря,
но посоката още не знам.
Не ми сложи да ям,
не ми даде да пия,
не ми постла –
легнах сам.
© Мильо Велчев Todos los derechos reservados
сам
винаги ще си я повтаряш
знам!