26.01.2018 г., 23:18

Легнах сам

960 2 2

ЛЕГНАХ САМ

 

Попита ме откъде ида,

   попита ме защо съм пил,

      попита ме защо живея,

         попита ме с коя съм бил...

Не ми сложи да ям,

   не ми даде да пия,

      не ми постла –

         легнах сам.

Затова всяка нощ се напивам.

Затова се срещам със нея.

Да съм жив и аз не искам,

но напук ще живея.

Вълна след вълна се разбиват

уморено в скалистия бряг,

последен дъх – остават там.

И аз своя бряг ще намеря,

но посоката още не знам.

Не ми сложи да ям,

   не ми даде да пия,

      не ми постла –

         легнах сам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мильо Велчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...