Лека нощ
887
0
0
Всеки поглед пепелта измива,
всеки допир пали огън в мен,
всяка сричка в мене се попива,
изричана тъй плахо всеки ден.
Замервайки ме всеки път
животът гаден с гадна кал,
аз сещам се за твоя нежен кът,
лицето ти, красиво кат кристал!
Калта не може мен да нарани,
аз нямам тяло, само обич е това,
пред портите на пъкъла дори
ще пея аз за теб и любовта!
Умирайки с дълбока радост,
че някога обичал съм така,
смъртта ще стане младост,
а очите ми - безкрайна синева!
Лека нощ, скъпи другари,
лека нощ, свят горделив,
сутринта мен ще завари
от смърт покосен, но щастлив!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Любослав Костов Todos los derechos reservados
