Лека нощ
886
0
0
Всеки поглед пепелта измива,
всеки допир пали огън в мен,
всяка сричка в мене се попива,
изричана тъй плахо всеки ден.
Замервайки ме всеки път
животът гаден с гадна кал,
аз сещам се за твоя нежен кът,
лицето ти, красиво кат кристал!
Калта не може мен да нарани,
аз нямам тяло, само обич е това,
пред портите на пъкъла дори
ще пея аз за теб и любовта!
Умирайки с дълбока радост,
че някога обичал съм така,
смъртта ще стане младост,
а очите ми - безкрайна синева!
Лека нощ, скъпи другари,
лека нощ, свят горделив,
сутринта мен ще завари
от смърт покосен, но щастлив!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любослав Костов Всички права запазени
