Всеки поглед пепелта измива,
всеки допир пали огън в мен,
всяка сричка в мене се попива,
изричана тъй плахо всеки ден.
Замервайки ме всеки път
животът гаден с гадна кал,
аз сещам се за твоя нежен кът,
лицето ти, красиво кат кристал!
Калта не може мен да нарани,
аз нямам тяло, само обич е това,
пред портите на пъкъла дори
ще пея аз за теб и любовта! ...