Nov 30, 2010, 9:24 PM

Лека нощ 

  Poetry » Love
664 0 0

Всеки поглед пепелта измива,
всеки допир пали огън в мен,
всяка сричка в мене се попива,
изричана тъй плахо всеки ден.

Замервайки ме всеки път
животът гаден с гадна кал,
аз сещам се за твоя нежен кът,
лицето ти, красиво кат кристал!

Калта не може мен да нарани,
аз нямам тяло, само обич е това,
пред портите на пъкъла дори
ще пея аз за теб и любовта!

Умирайки с дълбока радост,
че някога обичал съм така,
смъртта ще стане младост,
а очите ми - безкрайна синева!

Лека нощ, скъпи другари,
лека нощ, свят горделив,
сутринта мен ще завари
от смърт покосен, но щастлив!

© Любослав Костов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??