17 dic 2006, 5:07

"Лека нощ моя любов"

  Poesía
9.5K 0 5

При мен се притаи отново нощта.
Умореното слънце очите си затвори.
Притихна вятърът под старата стреха.
Сгушиха се птичките по зелените клони.
Един след друг заспиват прозорците.
Започват серенада влюбени щурци
и се надпяват румолящите извори.
(Защо ли в такава нощ, не ми се спи?)

"Лека нощ моя любов"
отпускам се в самотното легло
и тихо на вятъра го прошепвам ,
а той под старата стреха заспал
чува и отлитна далече, далече.
За да погали косите ти вместо мен сега
след самотния ти, тежък ден.
и да ти пожелае добра да е нощта...
(Нима са преграда километрите за любовта?)


"Лека нощ моя любов"
опитвам да заспя, но очаквам унесено
да ме погали вятърът, приятел мой стар
и ми го прошепне, както всяка нощ до днес,
да спя спокойно и лека да ми е нощта.
Докато ни има, няма да угасне нашата любов.
Граници и време ни делят, а тя не остарява.
И как ли в този свят човекът би живял,
ако "Лека нощ" никой не му пожелава?..

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепа Деличева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Докато ни има, няма да угасне нашата любов.
    Граници и време ни делят, а тя не остарява.
    И как ли в този свят човекът би живял,
    ако "Лека нощ" никой не му пожелава?..
    * * *
    Чудесно послание носи стихът ти, Пепина! Сърцето се усеща живо, когато има за кого да тупти!
    Искрени поздрави! Прегръдка!
  • Много хубав стих, истинен и надежден.

    Поздрав и усмивка.
  • Искрен стих!
    Поздрави, Пепина!
  • Поздравления!
  • И на мен ми хареса Пепина!
    Поздравления!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...