При мен се притаи отново нощта.
Умореното слънце очите си затвори.
Притихна вятърът под старата стреха.
Сгушиха се птичките по зелените клони.
Един след друг заспиват прозорците.
Започват серенада влюбени щурци
и се надпяват румолящите извори.
(Защо ли в такава нощ, не ми се спи?)
"Лека нощ моя любов"
отпускам се в самотното легло
и тихо на вятъра го прошепвам ,
а той под старата стреха заспал
чува и отлитна далече, далече.
За да погали косите ти вместо мен сега
след самотния ти, тежък ден.
и да ти пожелае добра да е нощта...
(Нима са преграда километрите за любовта?)
"Лека нощ моя любов"
опитвам да заспя, но очаквам унесено
да ме погали вятърът, приятел мой стар
и ми го прошепне, както всяка нощ до днес,
да спя спокойно и лека да ми е нощта.
Докато ни има, няма да угасне нашата любов.
Граници и време ни делят, а тя не остарява.
И как ли в този свят човекът би живял,
ако "Лека нощ" никой не му пожелава?..
© Пепа Деличева Все права защищены
Граници и време ни делят, а тя не остарява.
И как ли в този свят човекът би живял,
ако "Лека нощ" никой не му пожелава?..
* * *
Чудесно послание носи стихът ти, Пепина! Сърцето се усеща живо, когато има за кого да тупти!
Искрени поздрави! Прегръдка!