5 dic 2009, 9:00

Лека нощ, Поети! 

  Poesía » De humor
510 0 2

 

 

 

Глас, в нощта безмилостно запял,

месеца прогони от небето,

дере слухът ни той без капка жал –

жабокът – на блатото поета.

 

Песента му като ехо – отзвук жив -

раздира тишината с глас ръждив,

на камъка –гологлав, безкрил поет,

пее славеят на блатото – напет.

 

И ужас ни обзема в този час,

напразно чакаме съня, но ето –

гмурна се под камъка жабето...

“Лека нощ, Поети!” и на вас.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Аластор Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Добра басня се е получила!
    Жабето пее за удоволствие, затова му прости,
    ако ти пречи да слушаш Славея...
  • Ето, че липсата на съня ражда и хубави неща!

    Хареса ми, Аластор!
    Поздрав!
Propuestas
: ??:??