Лека нощ, Поети!
Глас, в нощта безмилостно запял,
месеца прогони от небето,
дере слухът ни той без капка жал –
жабокът – на блатото поета.
Песента му като ехо – отзвук жив -
раздира тишината с глас ръждив,
на камъка –гологлав, безкрил поет,
пее славеят на блатото – напет.
И ужас ни обзема в този час,
напразно чакаме съня, но ето –
гмурна се под камъка жабето...
“Лека нощ, Поети!” и на вас.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Аластор Всички права запазени
