Donnerjack (Донърджак)
69 251
29 nov 2015, 22:06

Лека нощ преди лека вечер 

  Poesía » Otra
1659 5 7
"И тя отиде
в Сибир
и му развали
цялата каторга."




Мене ме е стах, Силвия...
Мене ме е страх
когато държиш волана
Мене ме е страх
когато потъваш в сърцето ми
Когато няма врати
мене ме е страх...


Мене ме е страх
от вампирясалата тишина
Мене ме е страх
от босите ми ръце
Мене ме е страх
от белязаните мигове
От светулките в косите ти
мене ме е страх...


Мене ме е страх
заради бъдещите археолози
Мене ме е страх
заради ябълковите дръжки
Мене ме е страх
заради счупения ореол
Заради обикновенния ад
мене ме е страх...


Мене ме е страх
че надделява сладостта
Мене ме е страх
че чувам смях сред най-гъстите
борове
Мене ме е страх
че епосът ни настива
Че сещам фея
мене ме е страх...


Мене ме е страх, Силвия...

Това вече го казах


П.С. Реймънд Карвър

16.5.2009г.”Енфие”

© Донърджак Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Връщам се понякога тук.
  • Страхът не е само човешко чувство, но може би е по-осъзнато от хомосапиансите. Ти го доказваш в споделянето, Джак.
  • ... Браво!
  • Препоръчвам..
  • Оригиналът беше в стихотворна форма...личи си по паузите и други несъответсвия...като кликнах излезе този текст...не че не знам надгробните думи на Казандзакис.
    Благодаря че надникна

    Джак с водката
  • Не посмях да коментирам досега... но няма нищо по-човечно от страха... също нищо по-животинско; и, смея ли да кажа, божествено... а уязвимостта е сила... в храсталака мелниците (бушмилс, хаха) дават храна за мисълта... дерзай!!
  • Май, точно, в този страх се крие силата!Харесах!
Propuestas
: ??:??