Мене ме е стах, Силвия... Мене ме е страх когато държиш волана Мене ме е страх когато потъваш в сърцето ми Когато няма врати мене ме е страх...
Мене ме е страх от вампирясалата тишина Мене ме е страх от босите ми ръце Мене ме е страх от белязаните мигове От светулките в косите ти мене ме е страх...
Мене ме е страх заради бъдещите археолози Мене ме е страх заради ябълковите дръжки Мене ме е страх заради счупения ореол Заради обикновенния ад мене ме е страх...
Мене ме е страх че надделява сладостта Мене ме е страх че чувам смях сред най-гъстите борове Мене ме е страх че епосът ни настива Че сещам фея мене ме е страх...
Оригиналът беше в стихотворна форма...личи си по паузите и други несъответсвия...като кликнах излезе този текст...не че не знам надгробните думи на Казандзакис.
Благодаря че надникна
Не посмях да коментирам досега... но няма нищо по-човечно от страха... също нищо по-животинско; и, смея ли да кажа, божествено... а уязвимостта е сила... в храсталака мелниците (бушмилс, хаха) дават храна за мисълта... дерзай!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.