Лека нощ преди лека вечер
в Сибир
и му развали
цялата каторга."
Мене ме е стах, Силвия...
Мене ме е страх
когато държиш волана
Мене ме е страх
когато потъваш в сърцето ми
Когато няма врати
мене ме е страх...
Мене ме е страх
от вампирясалата тишина
Мене ме е страх
от босите ми ръце
Мене ме е страх
от белязаните мигове
От светулките в косите ти
мене ме е страх...
Мене ме е страх
заради бъдещите археолози
Мене ме е страх
заради ябълковите дръжки
Мене ме е страх
заради счупения ореол
Заради обикновенния ад
мене ме е страх...
Мене ме е страх
че надделява сладостта
Мене ме е страх
че чувам смях сред най-гъстите
борове
Мене ме е страх
че епосът ни настива
Че сещам фея
мене ме е страх...
Мене ме е страх, Силвия...
Това вече го казах
П.С. Реймънд Карвър
16.5.2009г.”Енфие”
© Донърджак All rights reserved.