17 dic 2018, 9:22

Лекарство

628 0 0

Сърцето ми е само.

Само в тъмната кинозала.

Само по пътя за дома.

Само в купено на нощният влак

към града

и само, когато е три през нощта.

И си повтаря безспирно,

че е просто човешко

да иска в живота си малко любов.

Че не е прекомерно,

нагло,

грешно,

да копнее да не заспива само.

 

Но година след година минава,

а то още трепти по едни и същи

отминали дни.

По целувки,

отдавна открадната от хиляди други усти.

И може би истина е,

че е просто налудничаво,

Да скърбиш по онова,

което не си имал дори.

Да страдаш, да плачеш,

сезон подир сезон,

и така

безспир.

 

 

И може би лудо е,

моето сърце.

Може би само лекарство,

или две,

или три,

Би го спасило от мъката

да не може да спре

по теб да гори.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....