Сърцето ми е само.

Само в тъмната кинозала.

Само по пътя за дома.

Само в купено на нощният влак

към града

и само, когато е три през нощта.

И си повтаря безспирно,

че е просто човешко

да иска в живота си малко любов.

Че не е прекомерно,

нагло,

грешно,

да копнее да не заспива само.

Но година след година минава,

а то още трепти по едни и същи

отминали дни.

По целувки,

отдавна открадната от хиляди други усти.

И може би истина е,

че е просто налудничаво,

Да скърбиш по онова,

което не си имал дори.

Да страдаш, да плачеш,

сезон подир сезон,

и така

безспир.

И може би лудо е,

моето сърце.

Може би само лекарство,

или две,

или три,

Би го спасило от мъката

да не може да спре

по теб да гори.