Лекарството по навик е горчиво
гласът ми се издраска в тишината.
Неканената скитница - вината
в безлуние е сбъркала вратата.
Преди да сложиш в чашите меда,
пресметна ли какво ще ми наливаш?
По тъмно всички бръчки не личат.
Лекарството по навик е горчиво.
Ще се изправя, мога и сама,
без твойте патерици - виж ме, тичам!
... задъхана! Но нямам път назад!
И ако можеш ми прости, че те обичах!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йорданка Гецова Todos los derechos reservados
