Достигнал по пресъхнала река,
гласът ми се издраска в тишината.
Неканената скитница - вината
в безлуние е сбъркала вратата.
Преди да сложиш в чашите меда,
пресметна ли какво ще ми наливаш?
По тъмно всички бръчки не личат.
Лекарството по навик е горчиво.
Ще се изправя, мога и сама,
без твойте патерици - виж ме, тичам!
... задъхана! Но нямам път назад!
И ако можеш ми прости, че те обичах!