Леке
Върху бялата ми риза
гледам– някакво леке?
Черно, мазно– не излиза.
И си казвам: "Айде бе.
Туй леке не се изчиства.
Ще отида на ХИМЧИ.
Ризата ми се брактисва,
а петното си стои."
Мисля си, отгде се лепна
туй натрапчиво леке.
В този миг съвсем ми светна.
Онзи, с турското кафе,
дето пули се отсреща,
сърба шумно и слухти...
за петното се не сеща
даже да се извини!
Гледа тъпо и се хили,
и уригва на кафе...
че простакът има сили
само за едно леке.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados
