Върху бялата ми риза
гледам– някакво леке?
Черно, мазно– не излиза.
И си казвам: "Айде бе.
Туй леке не се изчиства.
Ще отида на ХИМЧИ.
Ризата ми се брактисва,
а петното си стои."
Мисля си, отгде се лепна
туй натрапчиво леке.
В този миг съвсем ми светна.
Онзи, с турското кафе,
дето пули се отсреща,
сърба шумно и слухти...
за петното се не сеща
даже да се извини!
Гледа тъпо и се хили,
и уригва на кафе...
че простакът има сили
само за едно леке.
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
