26 jun 2015, 22:48

Лекуване с любов

556 0 5

Във мен отляво - във гърдите,

клокочи кървава мембрана.

И можете ли да твърдите,

че имам за любов забрана?

 

Не можете, затуй защото

във кръв сърцето ми се дави.

И само любовта е мото

сърцето ми да се оправи.

 

Ще влезе то тогава в ритъм

и пулса му ще се тонира.

Тогава аз ще Ви попитам

дали се от любов умира.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Приятели, за прочита и за коментарите!
    Радостен съм, че харесахте написаното!
    Поздрави от мен и хубав ден!!
  • "Не можете, затуй защото
    във кръв сърцето ми се дави.
    И само любовта е мото
    сърцето ми да се оправи."

    Много често тази любов си има име и фамилия.... Поздравления! Харесах!
  • Харесах, Колич!
    Но мисля, че сърце, което не се дави в кръв, пиши го бегало.
    Защото другото ще е формалин.
    Приятелски поздрав!
  • Любовта ранява - Любовта лекува, Никола! /но не като "клин - клин избива"/ разбира се. Сърдечен поздрав от мен!
  • Не се умира! Любовта лекува. Умира се от ниска самооценка, несигурност, ако щете от честолюбие.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...