Kaloian_noKing (Калоян Борисов)
26 45
11 ene 2009, 17:11

Лекуваш с разпятия... 

  Poesía » De amor
680 0 6
 

Излизам за малко... после ще се стъмни...

Излизам, искам днес поне за кратко

да забравя очите ти и техните мълнии.

 

Душата ми, душа като една човешка длан

се скита в търсене на любовта.

А понякога оставам... даже често... сам.

 

Загледан в истината на твоето отсъствие...

И помнещ всеки миг от твойта красота,

аз имам невъзможност да присъства в мен.

 

Вървя по улиците, сред сгради в бежов тон.

Минават самолети, влакове, файтони,

а аз чувам стъпките ти като крясък в стон.

 

И снимам... снимам твоята вятърна същност

в обектива на зеници непознати...

Ти, моя любов, в мене разкъсваш и лекуваш с разпятия...

 

© Калоян Борисов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Това ми заприлича на скайп добре е, че Калоян "излиза за малко"
  • хах, още един разбиращ Колко ни бива в негативната и далеч от градивност критика. Жалко само, че извън сайта не сте тъй смели в оценките си...
  • въй каква ... поетична защитничка ... аз ще го кажа с малко думи - куц стих ... има много силни двудумни слосъчетания... но дотам
  • Виждам желанието ви за комуникация... но не станаха ли много думи... неказващи нищо?
  • Калоян, защо си губите времето да отговаряте на непочувствали поети...
    От мен поздрав... и тези снимки... време е да ги публикуваш.
  • "смятам, че обясненията след или вътре в стихотворението убиват поезията" - ваши думи са, някак си противоречите, дали не е защото във вас е "задръстване от думи... "
Propuestas
: ??:??