Лекуваш с разпятия...
Излизам за малко... после ще се стъмни...
Излизам, искам днес поне за кратко
да забравя очите ти и техните мълнии.
Душата ми, душа като една човешка длан
се скита в търсене на любовта.
А понякога оставам... даже често... сам.
Загледан в истината на твоето отсъствие...
И помнещ всеки миг от твойта красота,
аз имам невъзможност да присъства в мен.
Вървя по улиците, сред сгради в бежов тон.
Минават самолети, влакове, файтони,
а аз чувам стъпките ти като крясък в стон.
И снимам... снимам твоята вятърна същност
в обектива на зеници непознати...
Ти, моя любов, в мене разкъсваш и лекуваш с разпятия...
© Калоян Борисов All rights reserved.
добре е, че Калоян "излиза за малко"
