19 jun 2005, 13:21

Лешояд 

  Poesía
1742 0 6

Съвестта ми е годна само за презрение,
защото тя се храни с мъртва плът.
Душата ми замина и аз търся забавление,
безкрайно, безуспешно търся път.

Години вече бродя по земята
и обикалям всяко кътче пеш.
Но близост с мен избягва и тревата,
защото вътре в мен е мъртва леш.

Студена кръв във нежносини жили,
блестяща плът и взор искрящ, но кух.
Избягах от тези, които са ми мили
и повече за тях дори не чух.

Изхранвах се с фалшивите милувки
и молех се земята да ме вземе -
студени като трупове целувки,
от скука замразено време.

Не мога да отвърна на честта ти -
блуждая вечно някъде навън.
Искрена съм само с съвестта си.
Обичам те единствено насън.

В огледалото виждам лична омраза.
Земята ме отхвърля от векове насам.
В сърцето ми тлее древна зараза,
за това не допускам никого там.

Кръвта ми не успява да ме стопли.
Животът ми затворен е в кафез.
Кога ще зейнат дяволските порти,
лелеян адки глас ще каже “Влез”...

Защото те забравих и всичко изтрих,
и всяко светло чувство се протърка.
Затова собственоръчно душата си убих
и повече смъртта не ми се бърка,

А ме заряза във вечен спор със съвестта
и в битка със безсмислени комплекси.
За срок тя ми остави вечността,
за приятели – овълчени човеци.

Живея с умъртвените им чувства,
но живата им болка всеки път
докарва вътре в мен ужасни буйства
и мислите ми бясно се кълват.

Но времето ми върна всеки спомен,
а ти се върна с хиляди лица.
Сега не се заслушвам в хора злобен
на чуждите прашасали сърца.

© Фредерик Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Изключително силно начало и интересен край! Провокиращи асоциации и образност- "Студена кръв във нежносини жили; овълчени човеци; мислите ми бясно се кълват"...Стихотворението ще спечели повече според мен, ако се синтезира с най-силните куплети,за да не се разсейва есенцията и настроението.Стихотворението се докосва до мен, сякаш и аз съм се чувствала така някога..Успех
  • Благодаря ви!!! Само.. не е толкова тъжно, Даниела: завършва що годе добре.
    Това е може би любимото ми стихотворение. радвам се, че не си го харесвам само аз.
  • Докосва!!
  • Тъжна изповед!
  • Много ми допадна .поздрави и от мен
  • Много интересно стихотворение! Поздрави!
Propuestas
: ??:??