Съвестта ми е годна само за презрение,
защото тя се храни с мъртва плът.
Душата ми замина и аз търся забавление,
безкрайно, безуспешно търся път.
Години вече бродя по земята
и обикалям всяко кътче пеш.
Но близост с мен избягва и тревата,
защото вътре в мен е мъртва леш.
Студена кръв във нежносини жили,
блестяща плът и взор искрящ, но кух.
Избягах от тези, които са ми мили
и повече за тях дори не чух. ...