От дълбините на своите сънища

посвещавам ти следния ред.

Страстта ти отново поглъща ме.

Гърдите сковава ми в лед.

Лешояд мене нощем прегръща

и душата ми с нокти дере! 

Само във плът ме отново превръща, 

и не хае, че в пазвата нося златно яйце. 

Оставам сама да се лутам. 

Стъпвам по тръни от живия плет. 

Кървя от нозете и сякаш вече съм мърша, 

Лешояде, ти закръжаваш отново над мен!

А казват, че уж любовта

преобръща смъртта в битие. 

Твойта любов е зла участ,

ала все ме към тебе влече.

На Х., 06.12.2020

Имен (Вярващата)