Лешояд
435
0
0
От дълбините на своите сънища
посвещавам ти следния ред.
Страстта ти отново поглъща ме.
Гърдите сковава ми в лед.
Лешояд мене нощем прегръща
и душата ми с нокти дере!
Само във плът ме отново превръща,
и не хае, че в пазвата нося златно яйце.
Оставам сама да се лутам.
Стъпвам по тръни от живия плет.
Кървя от нозете и сякаш вече съм мърша,
Лешояде, ти закръжаваш отново над мен!
А казват, че уж любовта
преобръща смъртта в битие.
Твойта любов е зла участ,
ала все ме към тебе влече.
На Х., 06.12.2020
Имен (Вярващата)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вярващата Всички права запазени
