Летален навик
Зове ме път и без преструвки,
лъжи и празни обещания,
с на възел вързани обувки,
без лицемерно покаяние.
Обличам дрипавата дреха,
в торбичка е душата вързана.
Оставям им, каквото взеха.
За полет време е! За бързане.
Ще впрегна ветровете бели
и ще ме носят на крилете си.
Спести сълзливите раздели...
Светулка съм. И в мрака светя си.
Ако забравя сън, на прага,
раздай го утре -на клошарите.
Да види Бог. Да ти помага.
А мене откажи. С цигарите...
Че навик съм. От най-леталните.
И време ти е - за лекуване.
А аз съм волна. Малко чалната...
И си отивам...Без сбогуване...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
