18 янв. 2020 г., 08:37

Летален навик

Поэзия » Другая

550 5 9

Зове ме път и без преструвки,
лъжи и празни обещания,
с на възел вързани обувки,
без лицемерно покаяние.

Обличам дрипавата дреха,
в торбичка е душата вързана.
Оставям им, каквото взеха.
За полет време е! За бързане.

Ще впрегна ветровете бели
и ще ме носят на крилете си.
Спести сълзливите раздели...
Светулка съм. И в мрака светя си.

Ако забравя сън, на прага,
раздай го утре -на клошарите.
Да види Бог. Да ти помага.
А мене откажи. С цигарите...

Че навик съм. От най-леталните.
И време ти е - за лекуване.
А аз съм волна. Малко чалната...
И си отивам...Без сбогуване...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Patrizzia (Надежда Ангелова)

Благодаря ви, сенсей, Роси!

2020-01-20T12:46:25+02:00
RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

Още не е задухал южнякът, но...щом вятърът на промяната е задухал...На добър път! Браво!

2020-01-20T12:08:14+02:00
генек (Георги Коновски)

Хубаво.
В стила на моя приятел Воланд: "Да, човекът е смъртен, но това не е най-страшното. Лошото е, че той понякога е внезапно смъртен, това е неприятното!"

2020-01-18T17:39:11+02:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Благодаря, Пепи!

2020-01-18T15:23:24+02:00
palenka (П Антонова)

Тайфунът пак задуха, признала съм те! Толкова е впечатлително и силно

2020-01-18T11:43:42+02:00