17 jul 2009, 3:17

Летателна забрана 

  Poesía
1530 0 4

Събуждам се - стреснат и потен,

но не отварям очи.

В гърдите ми багер боботи,

камбана в ушите бучи:

"Обороти! Дай обороти!"

"Нагоре тегли!"

 

 

До болка десницата стягам,

а лявата блъскам напред... и

... и  страдам! Ах, как страдам!

Насън да лети най-приляга

на начинаещ поет.

Тежко въздъхвам и стена -

ех, мъко моя, и ти!

Пак ли се връщаш при мене?

Пак ли насън ще летим?

 

Дъх затаил, аз потръпвам

от познатия, стар аромат

на небе, на стрелки и... на мъка!

Забранен, но незабравен свят!

 

1990г

л-ще Щръклево

 

 

© Георги Минчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ...да Руми то е като невъзможната любов.../някога ,някога,толкова някога по здравословни прични ми наложиха забрана за самостоятелни полети и дълго след това ги сънувах...!
  • Описал си всичко много образно, така, сякаш усетих мъката и копнежа! Поздрав, Георги!
  • Спомени....сънища жадувани,...и стихове ражда сърце развалнувани...
  • Поздрав!!!
Propuestas
: ??:??