Jul 17, 2009, 3:17 AM

Летателна забрана 

  Poetry
1725 0 4

Събуждам се - стреснат и потен,

но не отварям очи.

В гърдите ми багер боботи,

камбана в ушите бучи:

"Обороти! Дай обороти!"

"Нагоре тегли!"

 

 

До болка десницата стягам,

а лявата блъскам напред... и

... и  страдам! Ах, как страдам!

Насън да лети най-приляга

на начинаещ поет.

Тежко въздъхвам и стена -

ех, мъко моя, и ти!

Пак ли се връщаш при мене?

Пак ли насън ще летим?

 

Дъх затаил, аз потръпвам

от познатия, стар аромат

на небе, на стрелки и... на мъка!

Забранен, но незабравен свят!

 

1990г

л-ще Щръклево

 

 

© Георги Минчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • ...да Руми то е като невъзможната любов.../някога ,някога,толкова някога по здравословни прични ми наложиха забрана за самостоятелни полети и дълго след това ги сънувах...!
  • Описал си всичко много образно, така, сякаш усетих мъката и копнежа! Поздрав, Георги!
  • Спомени....сънища жадувани,...и стихове ражда сърце развалнувани...
  • Поздрав!!!
Random works
: ??:??