Летателна забрана
Събуждам се - стреснат и потен,
но не отварям очи.
В гърдите ми багер боботи,
камбана в ушите бучи:
"Обороти! Дай обороти!"
"Нагоре тегли!"
До болка десницата стягам,
а лявата блъскам напред... и
... и страдам! Ах, как страдам!
Насън да лети най-приляга
на начинаещ поет.
Тежко въздъхвам и стена -
ех, мъко моя, и ти!
Пак ли се връщаш при мене?
Пак ли насън ще летим?
Дъх затаил, аз потръпвам
от познатия, стар аромат
на небе, на стрелки и... на мъка!
Забранен, но незабравен свят!
1990г
л-ще Щръклево
© Георги Минчев All rights reserved.
