17 июл. 2009 г., 03:17

Летателна забрана 

  Поэзия
1716 0 4

Събуждам се - стреснат и потен,

но не отварям очи.

В гърдите ми багер боботи,

камбана в ушите бучи:

"Обороти! Дай обороти!"

"Нагоре тегли!"

 

 

До болка десницата стягам,

а лявата блъскам напред... и

... и  страдам! Ах, как страдам!

Насън да лети най-приляга

на начинаещ поет.

Тежко въздъхвам и стена -

ех, мъко моя, и ти!

Пак ли се връщаш при мене?

Пак ли насън ще летим?

 

Дъх затаил, аз потръпвам

от познатия, стар аромат

на небе, на стрелки и... на мъка!

Забранен, но незабравен свят!

 

1990г

л-ще Щръклево

 

 

© Георги Минчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ...да Руми то е като невъзможната любов.../някога ,някога,толкова някога по здравословни прични ми наложиха забрана за самостоятелни полети и дълго след това ги сънувах...!
  • Описал си всичко много образно, така, сякаш усетих мъката и копнежа! Поздрав, Георги!
  • Спомени....сънища жадувани,...и стихове ражда сърце развалнувани...
  • Поздрав!!!
Предложения
: ??:??