Лято е ,

а сняг вали в моята душа.

Лято е ,

но студ изпълва ме сега.

Няма те, няма те до мен,

с мъка ти изпълни моя ден.

Слънцето не изгрява вече,

черно-бял е деня

и покой търся, но не го намирам 

даже и в съня!

Не приемай като обвинение това.

Просто стих е, посветен на любовта.

Не те упреквам, че друг път избра,

надявам се пак да срещнеш любовта,

приятел, знай, имаш зад гърба ,

ако някой ден изпаднеш във беда.