3 dic 2015, 11:26  

Летене

  Poesía
1.7K 3 21

 

Избухва светлината и в блатата
звездата ти неистово потъва.
Животът губи крехката си давност -
най-важното от него се огъва.


Надеждите във конус се събират.
Мечтаят да пробият с острието
матираното време и избират
хашиша-минало да възкресят сърцето.


Сред този свят, в безцветните миражи,
бълбука тъмната подземна лава.
Изтича тя по призрачни виражи -
отнася непостигнатата слава.


И ти напускаш стихналото тяло
през мъничък отвор на празнотата.
Летиш към своето космическо начало,
зад крайния предел на пустотата.

 

Летиш без мисъл пак да се завърнеш,

защото щастието не понася делник.

В ятата на несбъднатото зъзнеш

и търсиш бъдещето - свят отшелник!

 

 

 

 


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • щастието не понася делника. Щастието е празник на душата.Празнувай Младен ти много хубаво изразяваш своите чувства. Браво.
  • Благодаря ви за вниманието, Плами, Мари Елен, Електра /трогнат съм от посещението ти/, Гавраиле /изключително точно се изразяваш, което силно ми импонира/! Имайте светли празнични дни!
  • Тялото е клетка,душата е вечна.Казано по твой неповторим начин.Предизвиква мисловен катарзис.Поздравление,Младене!
  • Възхитително!
  • Благодаря ти, Виктор! Възприемаш нещата изтънчено, а това ми прави силно впечатление.

    Мерси, Цеца! Получавам усещането, че Камен Илиев е силен поет. Той е по-земен в търсенията си, но не мога да оспорвам очевидния му талант. Ще се радвам винаги на твоите коментари, носещи ми посланията на Камен Илиев!

    Благодаря ти, Сиси! Ти определи безкрайно точно летенето и очакването. Изумен съм.

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...