3 dic 2015, 11:26  

Летене

  Poesía
1.7K 3 21

 

Избухва светлината и в блатата
звездата ти неистово потъва.
Животът губи крехката си давност -
най-важното от него се огъва.


Надеждите във конус се събират.
Мечтаят да пробият с острието
матираното време и избират
хашиша-минало да възкресят сърцето.


Сред този свят, в безцветните миражи,
бълбука тъмната подземна лава.
Изтича тя по призрачни виражи -
отнася непостигнатата слава.


И ти напускаш стихналото тяло
през мъничък отвор на празнотата.
Летиш към своето космическо начало,
зад крайния предел на пустотата.

 

Летиш без мисъл пак да се завърнеш,

защото щастието не понася делник.

В ятата на несбъднатото зъзнеш

и търсиш бъдещето - свят отшелник!

 

 

 

 


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • щастието не понася делника. Щастието е празник на душата.Празнувай Младен ти много хубаво изразяваш своите чувства. Браво.
  • Благодаря ви за вниманието, Плами, Мари Елен, Електра /трогнат съм от посещението ти/, Гавраиле /изключително точно се изразяваш, което силно ми импонира/! Имайте светли празнични дни!
  • Тялото е клетка,душата е вечна.Казано по твой неповторим начин.Предизвиква мисловен катарзис.Поздравление,Младене!
  • Възхитително!
  • Благодаря ти, Виктор! Възприемаш нещата изтънчено, а това ми прави силно впечатление.

    Мерси, Цеца! Получавам усещането, че Камен Илиев е силен поет. Той е по-земен в търсенията си, но не мога да оспорвам очевидния му талант. Ще се радвам винаги на твоите коментари, носещи ми посланията на Камен Илиев!

    Благодаря ти, Сиси! Ти определи безкрайно точно летенето и очакването. Изумен съм.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...