vega666 (Младен Мисана)
1641 14426
3 дек. 2015 г., 11:26  

Летене 

  Поэзия
1294 3 22

 

Избухва светлината и в блатата
звездата ти неистово потъва.
Животът губи крехката си давност -
най-важното от него се огъва.

Надеждите във конус се събират.
Мечтаят да пробият с острието
матираното време и избират
хашиша-минало да възкресят сърцето.

Сред този свят, в безцветните миражи,
бълбука тъмната подземна лава.
Изтича тя по призрачни виражи -
отнася непостигнатата слава.

И ти напускаш стихналото тяло
през мъничък отвор на празнотата.
Летиш към своето космическо начало,
зад крайния предел на пустотата.

 

Летиш без мисъл пак да се завърнеш,

защото щастието не понася делник.

В ятата на несбъднатото зъзнеш

и търсиш бъдещето - свят отшелник!

 

 

 

 


 

© Младен Мисана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • щастието не понася делника. Щастието е празник на душата.Празнувай Младен ти много хубаво изразяваш своите чувства. Браво.
  • Благодаря ви за вниманието, Плами, Мари Елен, Електра /трогнат съм от посещението ти/, Гавраиле /изключително точно се изразяваш, което силно ми импонира/! Имайте светли празнични дни!
  • Тялото е клетка,душата е вечна.Казано по твой неповторим начин.Предизвиква мисловен катарзис.Поздравление,Младене!
  • Възхитително!
  • Благодаря ти, Виктор! Възприемаш нещата изтънчено, а това ми прави силно впечатление.

    Мерси, Цеца! Получавам усещането, че Камен Илиев е силен поет. Той е по-земен в търсенията си, но не мога да оспорвам очевидния му талант. Ще се радвам винаги на твоите коментари, носещи ми посланията на Камен Илиев!

    Благодаря ти, Сиси! Ти определи безкрайно точно летенето и очакването. Изумен съм.
  • "Някой ден,
    когато полетя,
    безкрилието свил
    в горещи длани,
    ще стигна там -
    до края на света,
    дори да знам,
    че слънцето ще пари.
    А после ще прескоча зад Ръба.
    Ще бъда сам - да знам, че там е края.
    Но самотата няма да тежи.
    И греховете си отхвърлил,
    ще призная,
    че имало е смисъл да живея,
    да любя и да съм любим.
    И дадената прошка
    ще посея
    в нивата на някой серафим.
    Ще спра да съм човек
    и не е чудно, че хиляди вселени ме зоват.
    Когато полетя ще бъде чудо,
    но няма да е края на света."

    Камен Илиев

    Продължавам да те запознавам с творчеството на Камен Илиев /и себе си също/.
    Приятен и ползотворен ден, Мисана!!!
  • съвършенство. свързан с изначалието. тънка нишка на летене. благодаря!!!
  • Благодаря ви за оказаното внимание чрез коментари и оценяване /както и чрез двете/ на скромния ми текст: Мариан /един проникновен коментар/, Лили /добре и точно слагаш акцент върху любовта/, Никола /трогнат съм от хубавите думи/, Бърнс /приятно съм изненадан, както от самото ти включване, а така също и от мъдрите мисли, които сподели/, Тони /трогнат съм от дълбокото ти проникновение в текста ми/, Валери /оценявам непреходното ти чувство за хумор/, Димитър /трогнат съм от ласкавото ти мнение за моето писане/, Рая / дано се сбъдне пожеланието ти, но и за двама ни!/, Марина /ще се приземим, но единствено с тленността си - нашето тяло/, Цвети /всъщност ти си почувствала спонтанно и в дълбочина заложеното в текста/, Влади /трогнат съм от топлите думи, Приятелю/, Вальо /как се сети за това? - парадоксална е мисълта ти и това винаги ми е правило силно впечатление/, Роси /трогнат съм от посещението ти и от хубавите ти думи/, Латинка /много ме зарадва с посещението си и с хубавите си думи. И на теб само светлина и любов!/, Радка /силно съм трогнат от тези твои думи/, Исмаил /трогнат съм от вниманието ти и нека се обединяваме, а не да се разединяваме. Към това ни призовават всички религии, защото това е главната мъдрост в тях/, Елица /винаги ме изненадваш с топлотата и мъдростта си, нехарактерна по принцип за толкова млада жена/, Катя /мерси за хубавите ти пожелания, както и за великолепната и нежна музика. Имаше и едно твое стихотворение, което ми допадна много, но впоследствие необяснимо защо изчезна. Същите пожелания отправям и аз към теб!/.

    Благодарност и за оценилите творбата ми без коментар: Радиола, Пепи и Цеца!

    На всички вас красиви и зареждащи сънища и утрешен ден изпълнен с позитивизъм и попътни ветрове!
  • Стихът ти е толкова съвършен...хареса ми!
    Пожелавам ти светла и вдъхновена вечер!
    https://www.youtube.com/watch?v=q1fcPdS5Ccg&list=RD38SojIdVeLQ&index=21
  • Летенето е възможно само за свободните духом...
    Щастлив полет, Поете!
    Моите почитания!
  • Споделям написаното на всички, коментирали произведението ти, Мисана, без това на Мариан Кръстев! Поздравления за прекрасния поетичен текст!
  • Ти можеш да летиш Мисана! Не съм се съмнявала и за миг! Летя в необятния Космос, летя в черните дълбини, а сега полетя и докосна безкрайната необятност на човешката душа!
    Аплодисменти и поклон пред таланта ти!
  • Полетях си малко насам-натам, четейки поезия... Благодаря за въздействащата лирика!
  • Вярно ли е, приятелю, че щастието не понася делник? А как ти превърна този мой делник в поетичен празник? Поклон от мен!
  • Едно чудесно, майсторско обрисувано, поетично летене - към вечността на душата, към космичното начало .... на вселенските частици! Адмирации от мен, браво Приятелю!!!
  • Прераждане, спомен притъпен в подсъзнанието, временна неосъзнатост, стремеж към съвършенство, полет в отвъдното, очакване на неочакваното! Така ми дойде, така го написах! Различно пишеш и това ми харесва, нищо, че понякога не мога да разбера всичко!!!
  • Картината, излъчва илюзиорна космична енергия..., кара ни да активираме мисълта с оптимизъм, и решителност за действителното притегляне..., по-близо до реалността - приземяването...!!!
    "Летиш без мисъл пак да се завърнеш,
    защото щастието не понася делник.
    В ятата на несбъднатото зъзнеш
    и търсиш бъдещето - свят отшелник."
  • Хубаво е човек да има крила!
    Успешен полет, Младене!
  • Майсторът си е майстор!
  • "..И ти напускаш стихналото тяло
    през мъничък отвор на празнотата.
    Летиш към своето космическо начало,
    зад крайния предел на пустотата."

    Прекрасно!
    Така ти ме отпрати към важните "съставни части" на душата на астралното, менталното и етерното тяло, образуващи уникално тази машина - човекът!
    Хареса ми творението ти, е доста меко казано, истински съм възхитена и щастлива, че прочетох това от теб! Толкова е задълбочено, дори философско бих го определила. Радвам се, че има такива хора, от които човек може само да взема пример.
    Желая ти красив ден, невероятни Младен!
  • Важно е човек да не се изгуби в надежди, представи и илюзии. А има и неразумни хора, които това целят: да се откъснат в тяхно си измислено небе, защото са опиянени от богатото си въображение. То може да е и дар и проклятие. За всичко има цена, която се плаща. Въпросът е да не се стигне дотам, че човек да е готов да даде прекалено много без да осъзнава, че спечеленото е вече нищожно, или дори въображаемо. Поздрави, Младене!
  • Отново успех!!Цялото стихотворение излъчва една невидима космична сила на мисълта!В това отношение никой не може да се мери с тебе, Младене!
    Изпитвам някакво космическо опианение, кагато чета стиховете ти от този калибър!Поздрави от мен и хубав ден!!
Предложения
: ??:??