Летене
Избухва светлината и в блатата
звездата ти неистово потъва.
Животът губи крехката си давност -
най-важното от него се огъва.
Надеждите във конус се събират.
Мечтаят да пробият с острието
матираното време и избират
хашиша-минало да възкресят сърцето.
Сред този свят, в безцветните миражи,
бълбука тъмната подземна лава.
Изтича тя по призрачни виражи -
отнася непостигнатата слава.
И ти напускаш стихналото тяло
през мъничък отвор на празнотата.
Летиш към своето космическо начало,
зад крайния предел на пустотата.
Летиш без мисъл пак да се завърнеш,
защото щастието не понася делник.
В ятата на несбъднатото зъзнеш
и търсиш бъдещето - свят отшелник!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Младен Мисана Все права защищены
