31 mar 2014, 1:26  

Летящо гнездо

  Poesía » Otra
2.1K 2 39

          ЛЕТЯЩО ГНЕЗДО

Не бях случайно в този самолет.
Приличаше на наранена  птица.

В сърцето ѝ проплакваха през ред
и смееха се български дечица.

Спокоен полет... Господ беше с нас.
Той пълнеше със ангелски звънчета
душата си.  В протуберaнс
усмивките му галеха небето.


Не беше полет... Бе печален курс -
съдби, паспорти, куфари и чанти...
И земният, и турболентен трус
във вените на всеки емигрант...

Играчки, биберони и дрънкалки,
оная бяла, плюшена мечта -
човешка и потребна. Много малка...
Летеше.... Сякаш жива беше тя...

И спуснахме се. Господ беше с нас.
Над облаците - слънчево и синьо...
Заплакаха  дечицата в захлас.
Навярно за абстрактната родина...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алина Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравей,Алина!Случайно попаднах при теб и толкова се радвам затова,защото знаеш ли,ние доста си приличаме/по моему/-пишем в строго отмерена реч и макар и тъжни и от дребните неща излиза много добе казан стих...Само,че аз съм още много малко позната,та и коментарите са оскъдни,но съм доволна,че" чопля" мозъка си.Прекрасно,както и другото,което смогнах да коментирам.Приятни празници!
  • Прочетох пак. Невероятна, силно въздействаща поезия...
  • Настръхнах!
  • Удоволствие е да те чете човек! Истинска наслада е за нас талантът ти!
    Аплодисментите са за теб, Алина!
  • Браво!Прекрасен стих!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...