ЛЕТЯЩО ГНЕЗДО
Не бях случайно в този самолет.
Приличаше на наранена птица.
В сърцето ѝ проплакваха през ред
и смееха се български дечица.
Спокоен полет... Господ беше с нас.
Той пълнеше със ангелски звънчета
душата си. В протуберaнс
усмивките му галеха небето.
Не беше полет... Бе печален курс -
съдби, паспорти, куфари и чанти...
И земният, и турболентен трус
във вените на всеки емигрант...
Играчки, биберони и дрънкалки,
оная бяла, плюшена мечта -
човешка и потребна. Много малка...
Летеше.... Сякаш жива беше тя...
И спуснахме се. Господ беше с нас.
Над облаците - слънчево и синьо...
Заплакаха дечицата в захлас.
Навярно за абстрактната родина...
© Алина Стоянова Все права защищены