31.03.2014 г., 1:26  

Летящо гнездо

2.1K 2 39

          ЛЕТЯЩО ГНЕЗДО

Не бях случайно в този самолет.
Приличаше на наранена  птица.

В сърцето ѝ проплакваха през ред
и смееха се български дечица.

Спокоен полет... Господ беше с нас.
Той пълнеше със ангелски звънчета
душата си.  В протуберaнс
усмивките му галеха небето.


Не беше полет... Бе печален курс -
съдби, паспорти, куфари и чанти...
И земният, и турболентен трус
във вените на всеки емигрант...

Играчки, биберони и дрънкалки,
оная бяла, плюшена мечта -
човешка и потребна. Много малка...
Летеше.... Сякаш жива беше тя...

И спуснахме се. Господ беше с нас.
Над облаците - слънчево и синьо...
Заплакаха  дечицата в захлас.
Навярно за абстрактната родина...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алина Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей,Алина!Случайно попаднах при теб и толкова се радвам затова,защото знаеш ли,ние доста си приличаме/по моему/-пишем в строго отмерена реч и макар и тъжни и от дребните неща излиза много добе казан стих...Само,че аз съм още много малко позната,та и коментарите са оскъдни,но съм доволна,че" чопля" мозъка си.Прекрасно,както и другото,което смогнах да коментирам.Приятни празници!
  • Прочетох пак. Невероятна, силно въздействаща поезия...
  • Настръхнах!
  • Удоволствие е да те чете човек! Истинска наслада е за нас талантът ти!
    Аплодисментите са за теб, Алина!
  • Браво!Прекрасен стих!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...